Това е целия ми коментар към публикацията "Готските рунически надписи и техния превод на български" в https://sparotok.blogspot.com/2019/12/blog-post_19.html :

"Поредната чудесна статия, както винаги подкрепена с убедителна фактология! Искам да подкрепя вече  доказаната в този блог връзка гети/беси/траки - славени/славяни с нещо, което открих наскоро. Иде реч за "чтение" от 1871г. изнесено от архимандрид Леонид пред Императорското Общество по руска история и древност при Московския университет, озаглавено недвусмислено "Замѣтка о Бессахъ Славянахъ". То се основава на житието на Предподобния Теодосий Палестински, киновиарх /игумен/ на раннохристианска монашеска общност /киновия/ през V-ти век в Палестина и на труда от VII-ми век «Духовнаго Луга» на Йоан Мосх/или Моск/ и Софроний. От първия текст става ясно, че Беси (Веси) /разликата според автора идвала само от гръцкия прочит/ още през V-ти век съставляват толкова значима част от разноплеменната общност в киновията на Пребодобния Теодосий в Палестина, че имали своя особена църква, в която извършвали служба на родния си език. Това, подчертавам, през V-ти век в Йорданската пустиня/Палестина! В чтението се съобщава още, че според Черниговския Архиепископ Филарет още през IV-ти век балканските беси слушали проповед на Св. Евангелие на роден славянски език от устата на епископа на Ремесиана Никита /отбелязано е, че последния град е между София и Ниш), както и че имали славянска ветва в Източна Галиция под Карпатските гори /днешна Северозападна Украйна/. Според втория текст и през VII-ми век значителен брой беси живели в пустинните обители /иноци/ на Йорданската равнина. Авторът споделя, че подобно на други гръцки писатели и Софроний нарича бесите ту веси, ту воски /боски/ и заключава, че още два века преди появата на славянски иноци в Атон "славяни от Трако-Балканския полуостров" са имали свои представители в иноческите обители във "великата пустиня на Св. Град".

От всичко това и от написаното в този блог, правя следните изводи:

1. Траки /гети, беси, вероятно и други племена/ са сред първите народи прели християнството. Което е логично и се доказва и от факта, че ако не по друг път то са приели тази религия от римляните /а не от гърци/ след исторически първите римски завоевания на Балканите, а именно Епир и Тесалия, където тракийската племенна общност е преобладаваща дори и в по-късни времена;

2. За да са имали траките иноческо/скитско присъствие в Палестина /Галиция/ през IV - V-ти век, значи са имали дори по-ранна история на християнски религиозен живот;

3. За да са описани навсякъде в чтението като беси, говорещи славянски език /от Галиция до Палестина/, това означава, че по-късно появилото се население "славяни" е едно и също със по-древното такова, именувано от други като "траки" (и което на руските православни и научни среди е било известно отдавна, поне от 1871г.);

4. Вижда се, че изписването на гетите като готи не е изолиран безпрецедентен случай, точно обратно: с тях се случва същото като с бесите, които са преименувани /най-вече от гръцки автори/ на веси и дори воски/боски; аналогията е чак фрапираща: беси - боски, гети - готи;

5. Споменаването на беси като обитатели на карпатски и палестински скитове потвърждава, че движенията на траки както в по-древни времена са нещо обичайно и в епохата на най-ранното християнство и доказва присъствието на етническата тракийска общност в доста широки географски граници, между които отделните й племена могат да се придвижват и смесват едни с други не срещайки препятсвия поради идентичността на език, обичаи, вяра и пр. както в случая - южно-тракийските беси обитават още по-южната пеласгийска Палестина и доста северните дакийски Карпати;

6. Беси в Карпатите, означава че тракийски племена на север от Дунав (както и на юг) са оцелели и след римската инвазия /и не са напълно унищожени, както твърдят някои/, по-вероятно дори - имало е и повече от едно тракийско племе, с което те бесите са живели в съвсем естествено разбирателство, в обратния случай /т.е. при друго етническо обкръжение/ - защо биха се преселили точно там южно-балканските беси и то с новата си християнска религия;

7. Беси в Палестина, означава, че и в раннохристиянската епоха там е имало остатъци от някогашните пеласгийско-тракийски поселения - доказтелство са данните за бески пустинници/иноци в Йорданската пустиня, които явно са се чувствали добре приети от местните за да се придвижват надлъж из нея, също и голямата беска/тракийска численост там цели два века."